Да поседнем на трапезата в средновековен замък

Потребителски аватар
Вихрогон
Потребител
Потребител
Reactions:
Мнения: 28
Регистриран: пон фев 18, 2019 11:19 am
От къде сте:

Да поседнем на трапезата в средновековен замък

Мнение от Вихрогон » чет апр 04, 2019 12:15 pm

Вижте как данните от проучванията на археозоолозите задвижват своеобразна „машина на времето"

Изображение

Чудили ли сте се какво е било менюто на нашите предци в далечни времена. Да речем през Средните векове. От онези години почти няма запазени ни готварски книги, ни мемоари с гастрономически спомени.

Но донякъде отговор на въпроса може да дадат т.нар. археозоолози – хората, които проучват животинските останки, намерени в културните пластове по време на археологическите разкопки. Благодарение на тях можем да разберем не само какви домашни животни са отглеждали живелите преди нас, но и какви диви зверове са се скитали по тези места, а също и каква мръвка са похапвали средновековните (в случая) люде.

По време на миналогодишния археологически сезон екипът, проучвал останките на крепостта Русокастро, покрай останалите артефакти, събира и над хиляда животински костици. От тях определени по вид, род и семейство са 1688 останки от гръбначна и безгръбначна твар.

Костният материал е датиран от XIII и XIV век, по което време крепостта се е намирала в българско владеене (защото е имало и периоди, когато в нея са се разпореждали византийците) и е била използвана от българските владетели. Нещо повече – в нея се е издигал и един от най-големите по онова време средновековни замъци по нашите земи.

Та от археозоологическите данни можем да добием представа какво се е сервирало на трапезата там по времето на Иван Асен II, да речем.

Заради близостта си до морето, трябва да кажем, че черноморските миди не са били изключение в менюто на обитателите на Русокастро. Те похапвали често и риба – не само сомове и шарани от близкото Мандренско езеро, но и руска есетра, която се въди в Черно море.

От домашните животни някогашните русокастренци отглеждали много говеда, биволи, прасета, овце, кози кокошки и гъски. А също и впрегатни коне, магарета и техните кръстоски – катъри и мулета.

Околността явно е изобилствала от разнообразен дивеч – тур (изчезнал днес едър тревопасен бозайник, прадядо на домашното говедо), елен, дива свиня, сърни, чакал, лисица, дива котка, див заек, а от пернатите – колхидски фазан, ням лебед, а също диви гъски и патици.

Фактът, че техни кости се намират вътре в цитаделата, означава, че те често са били ловувани и блюдата с тях разнообразявали трапезата на средновековните българи.

И въпреки че не е съвсем ясно каква точно гарнитура са сервирали към ястията и с какво питие са ги прокарвали към стомасите си, все пак добиваме някаква представа за кулинарната култура на нашите някогашни сънародници.


Отговори

Върни се в “Средновековие”