Писмо / Атанас Петров

Място за разтуха
Scorpions
Администратор
Администратор
Reactions:
Мнения: 330
Регистриран: ср фев 13, 2019 5:39 pm
Местоположение: Крг
От къде сте: Крумовград
Контакти:

Писмо / Атанас Петров

Мнение от Scorpions » пон сеп 30, 2019 12:21 pm

Обещах ти стих,
а ми е толкова трудно
да го започна,
слепи ми мой приятелю.
Да ти разказвам ли какво видях -
похот, смърт, предателства
облечени в приятелства.
Нищожества,
за които й господ не би дал петак,
да се мъдрят на първия ред
в живота ни.
Нашият живот.
Защото си имат отвор в повече
и то какъв...
Но да да се смирим със съдбата си.
Животът ни е дал Чест.
Животът ни е дал Достойнство.
Животът ни е дал...
Колко високопарни слова
можем да изредим.
Но да спрем,
че ще заприличаме
на онези с отворите.
И не мисли само в женски род.
Отворите си нямат род...
Те са си отвори.

Тежко е
когато хлябът тежи
по-вече от стих.
Тежко е
когато любовта ни
е като циганка на околовръстен път.
Тежко е
когато нямаш скала до себе си,
макар и с женско име...
Тежко е...
Но ние носим, влачим, градим.
Нека фойерверките
са за онези с титлите до един
вкопчени в насъщния
с оголени дупета..
/та ние и насъщен
си нямаме като хората -
само един страх наместо хляб./
Нека славата да е с тях
и парите да са им манна небесна.
Ние ще страдаме,
ще гладуваме,
ще умираме в стихове,
защото само така сме живи.

И сме живи!

Обещах ти стих,
слепи ми мой приятелю...
Нима не надушваш смрадта.
Та обонянието ти е по-силно от моето...


Отговори

Върни се в “ОБЩИ ПРИКАЗКИ”