Отнесени на някъде във времето,
скитащи в пространсвения шир.
Свити обикаляме в студа.
Търсим душевния си покой и мир.
Като в сърце на ураган сме някък
с разпръснато бдение встрани.
Внимание даваме или търсим, взаимно.
То потребност е по-ценна от пари.
Понякога изобщо не трябва много.
Лек топъл полъх, сърцето може да сгрее.
От нищо някак да блеснем с очите,
ръце да разтворим, с душа да запеем.
- Илиян Стойчев
Кратко стихче - Илиян Стойчев
